|
|
|
|
Игорь Иванович Бабанов
БЪлояръ Крiворогъ (702, 78, 780) - А многы бранi съ грЪцi iмааще за Сурожiе а ХЪръсонЪсъ
Бiлоярь...КрiвоРг бя тоii щас конЪзь Руштi а бЪл голомбь пущяшет Камо тоii лЪте тамо iтi А тоi лЪтi на Гръце КрiвРог налЪзЪ на нь а ростърща тая Ту бо Грьцi яко лiсi осцастем вртЪвя даяше КрiвРгу зълъто руно а комоньце стребнЪ А тЪ КрiвРг се удржi на Сурожi Онi же Грьцi бяштi на колунЪх КрiвРг догодiся А бысте Русе отворжщена тамо А такожде Грьцi навЪржгоша на нь бояноув во желЪзЪх а побящi iа Велька вЪржена есь крев Руштiа до пауды а нЪсць стеньгабiя Русiцом Белояр (из древнего рода Белояров - см. Дощ.9б - Белояр - отец Ория, дед Кия - сначала Киев носил название - Белояров брод) Криворог был в то время князем русским и белого голубя (он) пускает. Куда тот полетит, туда и идти. А тот летит на Греков. Криворог налез (напал) на них и разтёр (разторгнул, разбил) тех. Тут Греки как лисы, хвостом завертели (осцастем вртЪвя) и дали Криворогу золотое руно (конское покрывало?) и конский стребень (?). А тот Криворог удержался на Сурожи. Они же Греки были на колунях (в окрестности). Криворог согласился (сгодиться - договориться). И была Русь открыта (доступна иным) там. И так Греки ввергли (вероломно) на них боянов в железах (т.е. тяжеловооруженных) и побили их. Велика вержена (пролита) есть кровь русская до самой земли (велька вЪржена есь крев Руштiа до пауды) и нет (конца) стенаньям Русичей Влескнига. Дощ.4. Исходные тексты
vk.com/doc399489626_470333464
 Въ лЪто 6237 поiдЪ БЪлояръ Крiвърогъ iже кънязъ от Полянъ А поiдЪ къ Тавъру на гърЪцi А прiiдЪ съ воi мъногы къ Сурожю А възя от Патъракъса iже суть архЪлай сЪго гърада мъзъду вЪлiю А поiдЪ на ХЪръсонЪсъ въ лодiяхъ А по ръцЪмъ iнъдЪ съвЪршi iзъЪздъ iнако ано ашоутъ а въсоуЪ занЪ воi мъногы поча чьрЪвъмъ страдатi а бальство вЪлiе iмаашЪ а въбързЪ Кыеву възъратiся а етЪръ съконъчя… Въ лЪто же 6240 же iдЪ въторiцЪю БЪлояръ на ХЪръсонЪсъ А iже съ нiмъ же полянЪ а антЪ а българЪ А бысть сЪщя вЪлiя съ гърЪцi а аръмЪнЪ А iхъ же iпатоса въ пълънъ iмутъ же зане iзъкупъ iзърядънъ даяшЪ а iпатоса отпущахъ А мъногы аръмЪнЪ а ромЪi въдаа а Кыеву прiведохъмъ А въ верiгы А сЪдЪ въ вертЪпЪхъ въ кълючЪнii зане сь къщЪi зЪло iскусьнъ дЪятелi бо зъдъчiе дъбры гърадовЪръшiю а балii дъбры а хартофiлаксы гожiя а пiсьмЪны iныя а языцы iныя вЪдотелi… Въ лЪто 6248 родi оу БЪлояра Крiворога съварахъ А наречЪ ВоЪславль зане же матЪрь Ъго суть дъчi от дърЪвлянехъ старЪйшего Воiна iже въ ОвручЪхъ… В год 729-й от РХ пошел Белояр Криворог (поiдЪ БЪлояръ Крiвърогъ), Полянский князь (в поход). И пошел к Тавру (Тавъру – Крым) на греков. И пришел с воинами многими к Сурожу (Сурожю). И взял (възя) от Патракоса (Патъракъса), главы (греч. архЪлай) этого города, большую дань (мъзъду вЪлiю). И пошел на Херсонес (на ХЪръсонЪсъ) в лодиях (въ лодiяхъ – большая речная лодка). И по рекам местами (iнъдЪ) совершал (съвЪршi) набеги (iзъЪздъ), но получилось в пустую (въсоуЪ), так как (iнако ано ашоутъ а въсоуЪ занЪ?) многие воины начали страдать животом (поча чьрЪвъмъ страдатi) и болезни большие имели (бальство вЪлiе iмаашЪ), пришлось срочно возвращаться в Киев (въбързЪ Кыеву възъратiся), а некоторые (етЪръ?) умерли (съконъчя)… В год 732-й от РХ вторично (въторiцЪю) пошел Белояр на Херсонес. И с ним были поляне, анты и болгары. И была сеча великая (бысть сЪщя вЪлiя) с греками и армянами. А их предводителя (греч. iпатоса) взяли в плен (въ пълънъ iмутъ), так как (зане) изрядный выкуп (iзъкупъ iзърядънъ) давали (даяшЪ) и ипатоса отпустили (отпущахъ). И многих армян и ромеев (византийцев) взяли (въдаа?) и привели в Киев (а Кыеву прiведохъмъ). И в цепях (въ верiгы). И посадили в пещеры в заключении (сЪдЪ въ вертЪпЪхъ въ кълючЪнii), так как (зане) эти пленники (сь къщЪi) сильно искусные деятели (зЪло iскусьнъ дЪятелi), ибо (бо) строители добрые градовершию (зъдъчiе дъбры гърадовЪръшiю – хорошие градостроители), и хорошие врачи (балii дъбры), и архивисты-библиотекари гожии (хартофiлаксы гожiя), и по письменности и другим языкам ведающие (пiсьмЪны iныя а языцы iныя вЪдотелi)… В год 740-й от РХ родился у Белояра Криворога первенец (съварахъ), названный Воеславлем (ВоЪславль), так как мать его суть дочь от древлян (от дърЪвлянехъ) старейшего Воина (старЪйшего Воiна), который в Овруче (въ ОвручЪхъ)… Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Редактор Владимир Егоров. Великий Новгород: ООО «Типография «Виконт», 2014. 343с.
vk.com/doc399489626_464573375
18Мб pdf
www.twirpx.com/file/2385856/
http://history-fiction.ru/books/all_1/section_0_1/book_4912/
|
Вакансии для учителей
|
|
|
|
|
| |
Copyright © ПроШколу.ру
2007-2024. Все права защищены.
|
|
|
|
Использование материалов данного ресурса допустимо только с письменного разрешения администрации сайта.
|
|
|
|
Поиск по порталу
|
