| 
| 
БлагоДаря ти, Господи за Днес!
За всеки ден, във който дишам.
За туй, че пазиш Ти нощес
духът ми жив. За да напиша,
че всяко Днес е Твоят Дар.
А всяко утре е награда.
Че всеки сам е господар,
в живота си гради преграда.
Че рамки слагаме безчет,
на мисли, действия и думи.
Че този стих и тоз куплет,
ще минат пътища и друми.
Ще стигнат точно на мига
до тези, дето го очакват.
По план от тяхната Звезда
и после някои заплакват.
Пречистват сълзите едва,
отмиват калното ти утре,
но всъщност само Любовта
душата ти лекува вътре.
|
|
