| 
| 
Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. Да имаш малко дребни?` - смънкал просякът, протягайки по навик старата си шапка. Нямам какво да ти дам` - отвърнал непознатият.
После попитал: Какво е това, върху което седиш?` Нищо - отвърнал просякът. - Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня.`
Поглеждал ли си някога вътре?` - попитал непознатият. Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо.` Я погледни` - настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.
Просяк е всеки, който, дори и да има големи материални богатства, не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но и то е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.
|
|
